Скоро сънувах странен, страшен и на моменти забавен сън със зомбита. Всичко започна през нощта, вървях по много тъмна улица. Виждаше се светлина само от луната, която беше в пълната си фаза, но като че ли не хвърляше особено много светлина наоколо. Вървях надолу по улицата и ме беше обзел страх, че нещо лошо може да се случи. Появиха се двама човека на отсрешния тротоар и аз гледах бързо да подмина.
Стигнах до един изоставен строеж, който реално съществува. Влязох вътре, за да се скрия. Там обаче намерих група зомбита, които тръгнаха към мен. От някъде се появиха други хора - войници, които се сражаваха със зомбитата. Дадоха ми оръжие и на мен, някаква пушка, и аз също почнах да отблъсквам вълната от зомбита. Тук сънят престана да бъде страшен и даже почна да ми става забавно, все едно играех на играта Заразно зло (Resident Evil).
След време обаче боеприсите на всички започнаха да привършват. Оказа се, че са останали няколко странни експлозиви, които трябва да увиеш около главата на зомбитата и да детонираш, за да ги убиеш. Самата идея за такова оръжие срещу зомбита не е много практична, изисква да се приближиш до зомбито и да се застоиш около него за известно време, а зомбитата не прощават лесно. Нямам идея как и от къде се взеха тези експлозиви, но започнах да слагам от тях по главите на зомбитата. В един момент забелязах, че едно от зомбитата е откраднало един такъв експлозив и се опитва да го сложи на главата на един от войниците. Тук беше следващия критичен момент, който доста ме изплаши. Аз веднага отидох и помогнах на човека, тогава обаче зомбито почти сложи експлозива на моята глава, когато дойде друг човек и помогна на мен.
След известно време в люта битка зомбитата започнаха да свършват. Знаехме обаче, че има още и скоро ще атакуват. Нямахме боеприпаси и се барикадирахме в една стая от изоставения строеж. Наслагахме чували на вратата и по прозорците, така че да затрудним зомбитата да преминават. Напълно изненадващо в самата стая се оказа, че има пълни чували с бомбички и пиратки, които биха ни послужили в битката.
Изненадващо, но не дойдоха пак от старите познати зомбита. Този път се зададоха рояци от буболечки зомбита по пода и стените на коридорите и идваха към нас. Тук не знам защо но не бях уплашен, бях сигурен в нашите бомбички и това, че ще ни помогнат да се справим и с този враг. Буболечките наподобяваха репликаторите от сериала Старгейт СГ-1. Излязохме от стаята в коридора и всички започнахме да хвърляме бомбички. Буболечките се пръскаха атрактивно във всички посоки. Битката продължи известно време, но дойде сутринта, и се събудих.
Коментари и тълкувания:
- Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.