Древните цивилизации и култури показват изключително напреднали познания и умения. Важно и много практично би било хората да изучат това, което те вече са познали, но толкова много цивилизации са живели и изчезнали, че за човек е трудно да опознае дори малка част от техните достижения. Съществува огромно количесто информация, факти, мнения, теории, доктрини, но не съществува разум, който да ги сортира и да подбере ценните измежду тях.
 
Мъдростта на нашите предци често озадачава хората. Всъшност за повечето хора тази мъдрост е напълно непонятна, а учените, които изучават древните писмености, в повечето случаи не разбират тяхното истинско значение. Древните текстове най-често се тълкуват по два начина - духовен и буквален.
 
Духовният начин на тълкуване възприема древните текстове като източник на религиозни методи на духовно самоусъвършенстване и постигане на знание за Бог, живота и смъртта, еовлюцията и смисъла на живота. Къде живее Бог, къде може да го намери човек? Огромна част от хората от примитивните форми на религия биха отговорили на този въпрос, като посочат нагоре в небето. Точно както повдигат ръце, когато се молят. Откъде произлиза тази вяра, че Бог е някаква свръх форма? Може би причината за това е, че на Земята хората виждат страдания, а в небето спокойни облаци, безкраен простор, милувките на Слънцето, мистерията на Луната и отдалечените звезди. Но Исус се пресмива на тези спекулации и казва, че ако това е вярно, тогава птиците в небето биха превъзхождали хората, а по-скоро Бог е във всеки от нас и навсякъде около нас.
 
Буквалното тълкуване на древните текстове ги смята за източник на исторически събития. Според него библията е историческа книга. Но има голям спор между това дали има истински исторически събития за човечеството и нашата планета в древните книги или това е само плод на религиозни измислици и приказки. Някои хора биха били изненадани от това, че в Библията са описани напреднали технологии. Други мислят, че единственото обяснение за тези мистерии в Библията са Близки срещи с извънземни в древността. Уместен би бил въпросът защо изобщо са записани тези събития в Библията. Може би това са събития между две древни групи хора - едната с примитивни или общи познания за хората по тези времена, а другата група се е състояла от хора, които все още са познавали високите технологии и изобретения от времената на Атлантис. Така по-примитивната общност е била озадачена от събития в срещите си с втората група, неразбирайки напълно тези събития, те са записани под формата на чудеса в Библията.
 
Махабхарата и Рамаяна са национални епопеи на Индия. В тях има записани текстове, които говорят за полети в космоса. Двете произведения са може би най-дългите поеми, на който и да било език. Махабхарата, която е преписана на мъдреца Вяса, била написана между 540 и 300 година преди Христа. Тя разказва легенди за Бхаратите, едни от племенните групи на Аряните. Махабхарата била написана много преди технологиите, които са описани в части от нея, да бъдат изобретени в наши дни. Дори във времето на пълният превод на текста на Английски през 1886-1890 година все още е нямало летящи обекти и първият двигател с вътрешно горене е бил изобретен няколко месеца по-рано.
 
Всички тези древни текстове озадачават обикновени хора и учени. Карат ни да се замислим, дали съвременните технологии не са просто едва в началото на своето развитие в сравнение с технологиите, които са притежавали отдавна изчезнали цивилизации. И ако при разкопки, не са намерени жици от телефонни линии, то това не значи, че такива технологии не са били познати, а може би образно казано просто са били безжични.