Миналата нощ отново сънувах, че съм на почивка. Отново някъде на морето. Бях отишъл с голяма група други хора. Те обаче бяха заминали някъде, а аз стоях сам в стаята и се приготвях да отида при тях. Бяхме отседнали в къща точно на брега.

Бях легнал за малко да отдъхна от дългия път. Срещу мен стоеше широко отворен прозореца на стаята, който като че ли и нямаше нещо, с което да се затвори. От него се виждаше директно плажа, а на десетина метра по-надолу започваше и морето. Бях много спокоен и за миг затворих очи. След малко, когато ги отворих, видях през прозореца, че към мен се е насочила огромна вълна от морето, която се намира само на няколко метра.

Сякаш тази на пръв поглед зрелищна гледка не ме впечатли много. Може би ме мързеше прекалено много, за да стана и да избягам. Вместо това затворих отново очи, като си мислих, че все пак тази вълна не може да ми направи кой знае какво, най-много да ме намокри. Тогава се сетих обаче, че после ще трябва да се преобличам и това ще ми създаде повече работа. Вълната все още беше надвиснала над къщата и уш се движеше много бързо, но все още не беше заляла брега.

Реших да стана и се втурнах към вратата на стаята, отворих я, минах в коридора и затворих вратата от другата страна. Само след миг вълната се сгромоляса и водата, която нахлу в стаята, където бях до преди малко, блъскаше яростно по стените, чак цялата къща се разклати. През вратата обаче не мина нито капка. Аз останах сух и невредим. Отворих вратата и видях, че в стаята всичко е разбъркано. Повече такива големи вълни нямаше.

Реших да изляза и вече да отида при другите. Взех си фотоапарата и ги намерих на някаква полянка, покрай която минаваше река, а може би беше и вода от морето. Имаше някакво малко островче до брега, което ми привлече вниманието. Приближих се и прескочих водата, за да се озова на острова. Тогава видях, че е доста малък, с диаметър не повече от пет метра.

Когато се огледах, в краката си видях, че целият остров е в змии. Опитах се да не ги настъпя и да отида настрани, но там отново имаше змии. Имаше и останали кожи от змии, които са си ги сменили. Като че ли те не ме нападаха и нямаше да ме наранят, но все пак ме беше малко страх и побързах да се върна отново на стария бряг с полянката.

След това се оказа, че е време да си ходим. Хванахме някакъв автобус и бяхме готови да потегляме. Тогава сънят свърши.