Favorites RSS
Сряда, 02.01.2019, 19:35

Миналата нощ сънувах интересен сън. Бях в училище и предстоеше да правим контролно по литература. Бях необичайно спокоен, имайки предвид, че предстои контролно, но може да се каже, че имаше и лека нотка на притеснение. Нелогично се намирахме в кабинета, в който карахме изобразително изкуство. Но нелогичните неща в съня не свършват с това.


Стоях на същия чин, където по принцип стоя в часовете по рисуване, до мен стоеше същото момче. На чина пред нас нямаше никой, но като цяло класната стая беше пълна. Незнайно защо учителят реши да претърси на някой ученик раницата за непозволени помощни материали. Избра си моята раница, може би понеже това си е моя сън и не иска да се почувствам пренебрегнат, за което му благодаря. Знам, че по принцип е забранено учител да рови в нещата на учениците, но не се съпротивих. Избягвам конфликтите, освен ако не са наложителни. В случая бях сигурен, че няма да намери нищо лошо в раницата ми. По принцип не ползвам пищови, а и с благодарност си спомних, че предния ден ме беше домързяло да си направя.


Отидохме в задната част на класната стая. Той старателно започна да ми бърка в раницата. Вътре имаше много тетрадки и все големи. Той обаче тръгна да вади някакви бонбони и да претърсва в пакетите им. Извади и някаква огромна триизмерна пласмасова решетка, която не знам как се е била побрала в раницата ми. Сложи я до шкафа, който стоеше на задната стена. На височина, беше по-висока от нас, а на ширина още по-голяма. Човека много съсредоточено си търсеше в решетката. Накрая го съжалих и се опитах да го убедя, че там няма да намери нищо интересно. Ако ще гледа някъде, по-логично ще е да претърси между тетрадките. На него може би му се струваше по-лесно да си търси в решетката, понеже се вижда по-лесно. Ако беше тръгнал да търси в тетрадките ми, щеше да се затрудни от огромното им количество.


Учителят извади и някакво пакетче с бадеми от чантата, което беше вече отворено. Хвърли го на земята, която вече беше цялата в една педя пласт от бонбини, които по-рано бяха извадени от обемистата ми раница. Тук някъде търсенето свърши с разочарование за търсещия. За миг си помислих да взема една метла и лопатка и да си събера бонбоните, които този вандал ми разсипа по земята, но видях, че всички вече са в доста укаяно състояние и няма да стават за ядене. Дори и пакетчето ми с бадеми беше потънало в лепкавите бонбончета, които всъшност приличаха на жълти зрънца от царевица.


Примирих се със загубите и се запътих към чина си. Оказа се, че в този ден беше някакъв голям празник, всички ученици си бяха извадили по една бутилка бира. Дори и учителя си имаше бира. Главният учител беше друг, по-възрастен чоек, с посивяла почти до бяло коса. Децата си носиха и храна. Аз си извадих от чантата палачинки и сладко и си ги сложих на чина. Добре, че този вандал преди малко, не ми ги е разхвърлял и тях по земята. След това всички си отворихме бирите и вдигнахме наздравица. Учителят дойде да се чукне с нас, само той си беше налял в чаша, ние имахме само бутилки.


След наздравицата всички се концентрираха в започване на контролното, което се състоеше в писане по дадена тема, свързана с произведението Бай Ганьо от Алеко Константинов. На всеки му се падаше по едно картонче, в което пишеше темата, по която трябва да пише. Не беше просто някакво малко срязано листче с надпис, а доста луксозно жълтеникаво картонче, което се отваряше като книжка. Вътре освен темата имаше и доста други надписи с малък шрифт, може би инструкции, които по принцип никой не чете.


В едно малко правоъгълниче беше написана моята тема. Странното беше, че е написана на английски, а всъшност сме в час по литература. Темата също беше доста странна и гласеше буквално "Give me root", не знам до колко е удачен такъв израз в английския и кой изобщо би го използвал - може би евентуално за хакерска команда, с която може да се влезе с root потребителския акаунт на компютъра. Озадачен от глупавата тема станах и попитах учителя дали може да му задам въпрос. Той се усмихна приветливо и тръгна към мен. Аз също тръгнах към него, с цел да не го карам да се разкарва много, все пак беше на години. Той обаче не хареса това и ми се скара, че при положение, че той вече е тръгнал към мен, не трябва аз да ходя при него.


В крайна сметка учителят си сложи пак усмивката на лицето и стигна до мен. Попитах го дали правилно разбирам значението на темата, като конкретизирах на евентуалния и превод, който би гласял нещо като "дай ми корен". Той с усмивка потвърди и поясни, за какво може да пиша по темата, а всъщност за Бай Ганьо и неговите внуци, за корените, произхода и важността на това за човека. С това пояснение почти ми написа темата, аз трябваше само да я оформя в увод, изложение и заключение, което по принцип не ме затруднява особено много.


Явно съм се бил успокоил, понеже вместо да почна да си пиша по темата, аз извадих палачинките и започнах да си ги мажа със сладко. Останалите ученици вече бяха почнали да пишат, въпреки че и те имаха храна. Някои си допиваха бирите. Съвсем неочаквано момчето от задния чин поля с малко бира по главата момчето до мен, а после и мен самия, като каза че това било за здраве, според обичая на празника. После сънят свърши и се събудих.


публикувано от blade на 17.09.2011 10:42
 

Коментари и тълкувания:

Какво мислите за този сън? Споделете мислите си.